Това се случва всеки път, когато книгата излъчва радост, светлина, красота...
Така лакомо и с настървение прочетох книгата Ви, г-н Райков, „Париж, моят Париж...”. Още се усещам потопена в историите, тайните, куриозите и радостите на този град-мечта, в който по думите на Анатол Франс...”има всичко”.
С въображаемата прелестна разходка из Париж аз се сдобих със спокойствие, с надежда и вяра в доброто, върнах се в годините на младостта си, за което се прекланям пред писателското Ви перо.
За жалост, изпитах диаметрално, несходно въздействие на Париж в книгата „BG емигрант в Париж”.
Това е най-тъжната и страховита книга, прочетена мъчително трудно, предизвикала стоновете и сълзите ми от първата до последната страница.
И бързам да поясня: не Вие, г-н Райков, сте източникът на моя неистов плач, а автентично описаната обстановка у нас, която всява ужас и погнуса.
На фона на свободата и сиянието в Париж ситуацията тук изглежда още по-чудовищна и адски отвратителна. Удивително точна е Вашата везна за хаоса и безредието, за фаталните престъпления в българската действителност.
Ето затова очите ми се наливаха със сълзи и безспирно прииждаха и се стичаха по лицето ми.
За мене „BG емигрант в Париж” е книга-справочник, книга-указател, книга-знание, написана с екзактен език и респективен стил, насърчаващ и най-индеферентния да се събуди и протестира срещу несправедливостите, принудили Вашите герои да напуснат родните си огнища.
Книгата Ви, това гениално ръководство, задължително трябва да се прочете от нас обикновените хора, за да прогледнем, да търсим и се борим за това бяло сияние, за което жадува оскотелият българин.
На финала на моето писмо се солидаризирам с Вашия оптимизъм, макар и предвождан от думата „дали”...”ще доживеем този миг, когато родната ми София ще уважава като Париж Духа, Свободата, Красотата.”
Аз вярвам в това. Повярвайте и Вие.
Дора Ганева
бивша преподавателка от Добрич
Partage