„Интересът към „Париж, моят Париж...“ беше огромен, а когато към нещо има интерес, то винаги има продължение“, каза управителят на ИК „Хермес“ – г-н Вартоломеев
DIMO RAIKOV - Association des ecrivains bulgares http://dimoraikov. skyrock.com/ dimoraikov@yahoo.fr
Description :
FR
EN
BG
,,,,,,,,,,,,,,,,,
ИМАМ ОЩЕ ЕДИН БЛОГ:
ДИРЕКТНО
http://dimoraikov.blogspot.com/
,,,,,,,,,,,,,,,,,,
ВИЖТЕ ФИЛМА ЗА ПАРИЖ И ДИМО РАЙКОВ - НА ПОСЛЕДНИТЕ СТРАНИЦИ
----------------
ВИЖТЕ И СНИМКИТЕ С ПРЕЗИДЕНТА САРКОЗИ, СЪС СИЛВИ ВАРТАН И ШАРЛ АЗНАВУР
----------------
НАПИШЕТЕ КОМЕНТАР, А И ПРОЧЕТЕТЕ ДОСЕГАШНИТЕ - КЛИКНЕТЕ СЛЕД СЪОТВЕТНАТА СТАТИЯ
---------------
ДИМО РАЙКОВ
е роден на 31.07.1954 г. в гр. Малко Търново.
Завършил е минно училище в Бургас и българска филология във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий".
Димо Райков е работил като редактор в редица литературни издания и национални медии, бил е съветник на Комисията по медии и култура в 38-то Народно събрание на Република България, както и шеф на "Връзки с обществеността" в Министерството на труда и социалната политика.
Член е на Сдружението на българските писатели.Носител е на редица национални награди за белетристика и публицистика. Превеждан е в чужбина.
Автор е на книгите: "Стълба от камък",
разкази, 1983; "Жребият," повест, 1987; "Мигът на невестулката", разкази, 1989,
"Писма до мъртвия брат", роман, 1993; "Пансионът", роман, 1995; " Париж, моят Париж...", претърпяла три издания -2006, 2007, 2008 ; " BG емигрант в Париж ", 2008.
Неговите романи "Писма до мъртвия брат" и "Пансионът" се намират в 12 от световноизвестните библиотеки -Националната библиотека в Париж; Британската библиотека в Лондон; Публичната библиотека в Ню Йорк; Публичната библиотека-Блумингтън; Университетската библиотека-Бъркли; Библиотеката на Университета на Вашингтон-секция "Източна Европа"; Библиотеката на колежа в Харвард - Славянска секция; Библиотеката за чуждестранна литература в Москва; Народната бибилиотека-Варшава; Националната библиотека - Букурещ; Народната библиотека -Белград; Словенската книжовна библиотека -Прага.
-------------------
LA MAISON D'EDITION "HERMES" PRESENTE DIMO RAIKOV
Dimo Raikov est un des écrivains contemporains bulgares les plus intéressants. Né le 31 Juillet 1954 au bourg de Malko Tarnovo, il parcourt le long chemin jusqu’à la capitale française, tout en confirmant la maxime du président américain Thomas Jefferson : « Chaque homme a deux patries – la sienne et la France. »
Dimo Raikov termine la Philologie bulgare à l’Université « Sts Cyrille et Methode » de Veliko Tarnovo et travaille pendant de longues années comme rédacteur dans un bon nombre d’éditions littéraires ou médias nationaux. Parmi les postes qu’il occupe, il mérite de mentionner ceux du Conseiller de la Commission des médias et de la culture près la 38e Assemblée Nationale de la République de Bulgarie, et – du Chef des « Relations publiques » au Ministère du Travail et des ¼uvres sociales.
Sa carrière d’écrivain commence en 1983 avec le recueil de récits Echelle de pierre, suivi de la nouvelle Le Tirage au sort (1987), le recueil de récits L’Instant de la belette (1989) et ses deux romans – Lettres au frère mort (1993) et La Pension (1995).
L’auteur fait partie de l’Association des écrivains bulgares. Il est lauréat des prix de belles-lettres et de journalisme les plus prestigieux.
Pendant ces dernières années Dimo Raikov partage son temps entre Sofia et Paris, de quoi le résultat artistique convaincant de ses livres Paris, mon Paris et BG émigrant à Paris.
__________
Deux romans de Dimo Raikov
Dimo Raikov qui a gagné de nombreux admirateurs avec ses livres Paris, mon Paris et BG émigrant à Paris, a fait paraître un nouveau livre disponible au marché à partir d’aujourd’hui. « Lettres au frère mort. La Pension. Deux romans bénits par Vanga qui va transporter le lecteur dans un temps crucial de l’histoire de la Bulgarie » - déclare l’écrivain.
Les romans sont écrits avant les changements de 1989 et relatent l’esprit d’une époque qui ne devra pas être oubliée. Une époque qui continue à avoir ses analogies jusqu’à nos jours. Les textes sont maintenus dans leur variante authentique, ce qui permettra aux lecteurs d’avoir une idée de l’attitude de l’auteur, en tant que créateur et citoyen, vis-à-vis des événements dont il a été témoin.
En fait le livre Lettres au frère mort. La Pension. Deux romans bénits par Vanga, édité par l’édition « Hermes », représente une sorte de provocation de la part d’un écrivain contemporain bulgare vers le lecteur de nos jours. En lui offrant deux romans écrits il y a plus de 20 ans, Dimo Raikov rend transparent l’adage « Les vivants ferment les yeux des morts et les morts ouvrent ceux des vivants. » ; il ne faut pas oublier le passé mais aussi il ne faut pas vivre sans cesse et uniquement avec…
Le non-respect de la dignité humaine, la maltraitance de l’Esprit, le moulage des individualités et l’oubli des racines sont, selon l’écrivain, les crimes les plus odieux qui ne doivent jamais rester secrets ni sous-estimés. Toute société dont les fondations reposent sur l’oppression, le « tondage »de la dignité de l’autre, le manque de pitié pour le semblable est condamnée à mort lors de son vivant.
Les deux romans de Dimo Raikov, créés avant 1989, tout en étant une subtile analyse singulière de cette époque-là, que l’auteur talentueux nomme « temps mort », sont en effet un appel vers les contemporains pour plus d’ « humain dans l’homme ».
Lettres au frère mort et La Pension sont des romans criant plus de spiritualité, imprégnés de la profonde amertume que l’harmonie brisée chez l’homme moderne provoque dans l’âme de l’auteur.
................
" BG ЕМИГРАНТ В ПАРИЖ "
е продължение на "Париж,моят Париж..." Книгата е сподавен вик и вопъл за повече любов към ближния, към чувствителния човек в днешния жесток свят. Това е разказ за прокудените от България, за техния последен опит за летене към мечтата на живота им...За куража на българина да съхрани достойнството си - онова, което толкова ни липсва днес на нас, обикновените хора....
,,,,,,,,,,,,,,,,
"BG émigrant à Paris"
est un livre-confession de cette partie du peuple bulgare qui, à un moment donné de son existence a eu le courage de dire « Ca suffit ! » à tout cela qui s’était passé et se passait dans le pays natal.
« Les histoires de « mes BG émigrants » m’assaillaient l’une après l’autre – chacune avec son personnage principal, assez coloré et à la fois triste et heureux à sa manière » - écrit l’auteur.
Les héros de ce livre sont des personnalités éminentes aux destins intéressants. Ils sont triés parmi bien des Bulgares que l’auteur a rencontrés pendant son séjour à Paris.
Entre eux se fait remarquer un Juif d’origine bulgare âgé de quatre-vingt-treize ans, le père Rafo, qui malgré son âge avancé fait par-ci, par-là deux-trois petits boulots ; ainsi que Tchotcho de Provadia qui dort sous la tente sur une des rives de la Seine, mais qui, déçu des conditions de vie en Bulgarie, pour rien au monde n’y retournerait. Le lecteur sera aussi profondément touché du sort de Neli, femme honnête et sympathique de Varna, qui, bien qu’elle soit psychologue de formation, est contrainte de faire le ménage dans des foyers parisiens pour entretenir sa famille restée en Bulgarie.
Leur propre histoire partageront avec le public également Vantcho Svirkata¹ de Gabrovo, Tochko Kobaïa², les trois frères de l’Eglise bulgare de Paris.
Chacun, une fois ayant ouvert ce livre émouvant, riche en confidences et vérités tragiques, sera bouleversé par une histoire féminine. Forcée à la prostitution, Galina racontera des choses difficiles à imaginer.
Avec le livre BG émigrant à Paris Dimo Raikov surprendra le lecteur avec de piquants détails sur la vie des grands hommes politiques français : De Gaulle, Mitterrand, Chirac.
Le livre plongera le lecteur dans l’atmosphère de la visite du président français Nicolas Sarkozy et la chanteuse Sylvie Vartan en Bulgarie, du 4 Octobre 2007.
Le livre inclut le discours du président français prononcé devant les étudiants de l’Université « St Clément d’Ohrid » de Sofia. Les paroles de Nicolas Sarkozy, imprimées intégralement sur les pages du livre, représentent une véritable leçon de patriotisme.
1.Signifie le Sifflet – traduction du bulgare.
2.Signifie le Cobaye – traduction du bulgare
................
BG emigrant v Parizh.
This novel presents the Bulgarian emigration in Paris for the last few years. The author express his impressions.
,,,,,,,,,,,,,,,,
" ПАРИЖ, МОЯТ ПАРИЖ..."
е книга, която е размисъл и за живота в две страни, които са толкова близки и същевременно толкова различни - Франция и България...
Героите в книгата – на различна възраст, с различна професия и различен социален статус – разказват за себе си и за Париж, видян през техните очи. Така – щрих по щрих, те изграждат не само образа на Париж – Града на светлината, но и на френското общество с неговия бит, култура, изкуство, морални и философски принципи
,,,,,,,,,,,,,,,
« Paris, mon Paris... »
est une ½uvre littéraire pleine de réflexions sur la vie de deux pays si proches et si différents à la fois : La France et la Bulgarie, le premier berceau incontestable de la démocratie, l'autre, faisant ses premiers pas dans cette voie. ..
Тoutes ces personnes d'âge différent, de métier différent, de statut social différent parlent d'eux-mêmes et présentent Paris à travers leur regard. Et voilà que trait par trait elles peignent l'image de la Ville Lumière, aussi bien que la société française, ses m½urs, sa culture, son art, ses principes d'ordre moral et philosophique.
----------------
PARIS, MY PARIS
The main protagonists in the book are people of different age, social status and occupation. They tell the stories of their lives and their impressions of Paris. That is their own way to describe the town of their dreams. They speak not only about the beautiful sights but also about the French society, culture, way of living, art, ethic and philosophic principles. The magic of Paris - the City of Light - is irresistible. The Champs Elysees, The Eiffel Tower, Moulin Rouge, Montmartre, Pigal Square, Notre Dame... Paris is not only a place of unforgettable sights that everybody should see but also a place of freedom and spiritual growth, a symbol of love and joy of living.
Currently a freelance writer, Dimo Raykov has worked as an editor for several literary magazines. He has been advisor of The Committee for Culture and Media in the 38th National Assembly and the chief of Public Relations in the Ministry of Labour and Social Policy. Dimo Raykov is the author of several books including the collections of short stories: STONE STAIRCASE, THE TIME OF THE WEASEL, the novels LETTERS TO THE DEAD BROTHER, THE BOARDING-HOUSE and THE DESTINY.
Автограф и за студентите-блогъри Сибилла Стоянова и Тодор Райков
Поглед към останалата част от залата. Присъстващите неколкократно аплодираха думите на Димо Райков за Свободата и Светлината на Париж.
До всички блогъри и съмишленици
ПОКАНА ЗА ПРЕМИЕРА
Скъпи приятели,
Каня ви от сърце на премиерата на моята книга „55 тайни на Париж”, която ще се състои на 18 юни от 18.30 ч. във Френския културен институт в София.
„55 тайни на Париж” е третата част след „Париж, моят Париж...” и „ BG емигрант в Париж” от моя проект за столицата на Франция.
Нека, поне за минути, да се пренесем в оня Град на свободата и светлината, където хората се радват на отрязъка от живот, отреден им от Бога, а не живеят, за да оцеляват и да...вярват на празни обещания за утрешния ден. Който, за огромно съжаление, все не идва и не идва в измъчената ни родина...
Заповядайте!
С поздрав и в очакване Димо Райков
П.П. Ще ми бъде приятно, ако препратите моята покана на ваши приятели и последователи.
„55 тайни на Париж” е третата част след „Париж, моят Париж...” и „ BG емигрант в Париж” от моя проект за столицата на Франция.
Нека, поне за минути, да се пренесем в оня Град на свободата и светлината, където хората се радват на отрязъка от живот, отреден им от Бога, а не живеят, за да оцеляват и да...вярват на празни обещания за утрешния ден. Който, за огромно съжаление, все не идва и не идва в измъчената ни родина...
Заповядайте!
С поздрав и в очакване Димо Райков
П.П. Ще ми бъде приятно, ако препратите моята покана на ваши приятели и последователи.
На снимката: Димо Райков със световноизвестния писател Салман Ружди на литературна конференция в Екс-ен-Прованс
в. "Новинар" представя Димо Райков
ЕДИН БЪЛГАРИН В СЪРЦЕТО НА ПАРИЖ
Забавен пътеводител ни направлява в града на свободата, красотата и греха
Аглика Георгиева
Наричат Париж града на любовта, модата, културата и историята. И сигурно има нещо вярно в това. Поне в част от определенията, с които са белязали френската столица. Този град е побрал в себе си цялата палитра от човешки емоции и чувства, които неминуемо пренася върху всеки свой посетител.
Не един романтик, мечтател или влюбен се е пренасял отвъд всекидневието с желанието да задиша парижкия въздух. Как обаче да почувстваме огромен и пъстър град като Париж? Как да се ориентираме в него? Какво да посетим? Как да се държим с парижани? Как да го „усетим”? Отговори на тези и много други въпроси дава писателят Димо Райков в новата си книга – трета от уникалния „парижки проект” – „55 тайни на Париж”. (Изд. ИК „Хермес”)
„55 тайни на Париж” представлява весел и практичен „пътеводител” из вечния град Париж. В нея са включени 5 маршрута за 5 дни, карта на града и метрото, 55 снимки и множество тайни и съвети как и къде да се усети душата на Града на светлината.
Защо французите си облизват чинията
Димо Райков признава, че в началото е бил доста шокиран от навика на французите да облизват чинията си: толкова ли са гладни или са скъперници французите. "Те така старателно облизваха чинията, че накрая дъното й лъсваше... Докато ние, българите, по неписано правило все нещо оставяме, когато се храним – хайде, за Бог да прости... Няма да забравя как моите бедни родители гледаха изумено семейната ни приятелка – парижанката Мари, която ни бе дошла на гости в Малко Търново и която облизваше с късче хляб и последните остатъци от храна в чинията си, продължава разказа си Райков.
- Боже, та тя сигурно е още гладна...
И майка искаше да й сипе още манджа – но Мари не позволи. След това, гледайки изумените ни физиономии, тя каза:
- За нас, французите, храната е едно от най-светите неща. И до ден днешен децата ни се приучават от съвсем малки да изяждат всичко в чинията си – иначе не им се позволява да станат от масата.
Тук си спомних и за още нещо. Бях на гости на професор Боян Христофоров и съпругата му Ан дьо Колбер и останах изумен, когато домакинята започна да събира с ръце трохите от масата и да ги... поднася към устата си. Тя, богатата наследница на прочутия държавен секретар на Наполеон – граф Дьо Колбер, бе досущ като моята бедна баба Злата от странджанското селце Стоилово, която бях запомнил как събираше трохи с треперещи пръсти от софрата...
Толкова ли са красиви парижанките
Каква е тайната за прочутата френска хубост и наистина ли са толкова неустоими французойките? Ето каква е мъжката гледна точка на българина Димо Райков.
"Готов съм да се обзаложа с всеки от вас, че дори и с години да бъдете в Париж, не ще видите французойка, която отива, да речем, дори и до кварталното магазинче, с... пеньоар.Абе как така парижанката ще тръгне по домашно облекло навън? Ето я тайната на привлекателността на французойката – тя винаги държи да е на ниво, тя полага много грижи за себе си, поддържа в безупречен вид физиката си. Същевременно тя е и кокетка, абе откъдето и да я погледнеш, си е жена... Сигурен съм, че макар и за кратко в Париж, вие няма начин да не срещнете жена, която... яде сандвич. Много хубаво наистина ядат сандвичите парижанките... Особено пък, когато са красиви...
Особено ще ви впечатли оня жест с ръката – как само тя, парижанката, посяга и „копва” с елегантни пръсти неизменната зелена салатка от сандвича, как я придърпва към устните си – е, това наистина си е цяло представление... Което ще ви поразведри и, как да ви кажа, така отвътре ще ви развълнува. Да, по парижки..."
Българските следи
Доста се потрудих, но открих и няколко „български” тайни в любимия град, признава Димо Райков. Едно от тези „български” места е иначе неугледното кафене, по-скоро кръчме - „Ла фурми”.
Вдясно от него е залепено едно ресторантче „Табака”, което се оказа, че е носител на една наистина интересна „българска” тайна.
Оказа се, че този „табак”, където можеш да си купиш не само цигари, но и да пийнеш и хапнеш, бил на трима братя. Които били...българи, тоест французи с българско потекло...
Прадедите на тези нашенци се били заселили във Франция още преди векове. И до ден днешен са запазили носиите, обичаите, дори понякога се явяват по телевизията и играят български хора. Най-сигурно обаче и най-лесно ще ви бъде да се докоснете до българи в Париж, когато отидете в българската църква. Тя вече не е на старото си място в Руската църква, а сега си има свое помещение в 18-и квартал.
Как се спасяват душите на проститутките
В Париж съществува единствената в света църква на проститутките, разказва Димо Райков. Тя се намира в най-пикантния квартал „ Пигал”.
"И в една ранна утрин, когато „Улицата на греха” тъкмо заспиваше след нощната си „дейност”, аз видях как една жрица на любовта излиза от един бар – по всяка вероятност работното й място, и се шмугва в един вход. Взрях се и чак тогава проумях, че проститутката всъщност бе влязла в... църква
Да, най-после разгадах тази наистина най-пикантна тайна на плас „Пигал”, а и на Париж.
Малцина знаят, че единствената църква на проститутките, която официално функционира и днес, е параклисът „Санта Рита”, който се намира срещу световноизвестното кабаре „Мулен Руж” - на партера на една сграда на булевард „Клиши” 65. Тя е открита още през 1952 година. Нейният „родител” е бил един абат, загрижен за погубените души в неговия квартал. Църквата е била посещавана някога от световноизвестния писател Хенри Милър и от много проститутки. Света Рита е тяхната покровителка. Това магическо убежище на скитници, нехранимайковци и тям подобни люде през петдесетте години е вдъхновявало и Селин".
Продава ли се Айфеловата кула
Това е една малко известна, но доста интересна тайна, свързана със символа на Париж и Франция. Историята всъщност представлява един разказ за това как известен търговец на желязо по онова време станал лесна плячка на един изпечен, но и невероятно изкусен мошеник с австрийско потекло – Виктор Люстиг. Чрез зашеметяваща и ювелирна „акция” този Люстиг успява да заблуди търговеца и да му продаде Айфеловата кула за скрап.
Нещастният човечец се осъзнал чак когато, снабден с фалшив нотариален акт, отишъл пред входа на гигантското съоръжение, за да влезе във владение на придобитата си с цената на милиони франкове собственост.
ПИСАТЕЛЯТ ДИМО РАЙКОВ: Французите се чудят защо все искаме да се надскачаме един друг
- Париж е град мечта за хората по цял свят. Какво е за нас, българите?
- За нас, българите, Париж е оня град мечта, който можеш да докоснеш и усетиш, дори като пътуваш към него във въображението си. Това е най-вълнуващото приключение – без куфари, без аерогари... завиваш се през глава и тръгваш. Затова и обичам да казвам, че Париж никога няма да загине, защото той е олицетворение на човешкия стремеж към свобода, съвършенство и светлина. Многото българи емигранти в града край Сена, обикновените туристи, с които съм разговарял често, споделят пред мен, че стъпвайки там, сякаш преоткриват едно приятелство. Всяко кътче, всяка улица им се струват близки, познати по един романтичен начин.
- Как извървяхте пътя от Малко Търново до Париж?
- Роден съм в Малко Търново. Това бе най-закритото и охранявано градче в рамките Варшавския договор, на границата с Турция. Там не можеше и пиле да прехвръкне. Представяте ли си какъв културен и психологически шок изживях, когато за пръв път се озовах на световния булевард „Шанз Елизе”. Отидох в центъра на света. И никога няма да забравя това – тогава изпитах истинския дъх на свободата. Да тръгнеш от „Шанз Елизе”, от Триумфалната арка надолу към площад „Конкорд”, да се блъскаш в хората... Много интересна работа, аз се блъскам в тълпата, а те ми се извиняват! Париж те приласкава, обгръща те и не те пуска.
- Кое качество на парижани най-много харесвате?
- Парижаните невероятно ценят личното пространство на всеки един човек, границите на индивидуалната му свобода. За съжаление у нас това качество изобщо не е на почит. Французите са изключително освободени и естествени в поведението си. Те са избрали да покрият по-голямата част от най-известния си булевард не със скъп мрамор или плочки, а с обикновена пръст. По алеите на Сена – също. И тогава разбрах откъде идва енергията на този град. В парковете и градините видях хора, които без притеснение правят това, което диктува настроението им, без да им пука какво ще каже този или онзи.
Събуват си чорапите, махат обувките си и ходят боси, за да докосват земята. Всяко паве в Париж е заредено с енергия. Залезът над Париж е също нещо неповторимо. Две години дебнех, за да направя снимката от корицата на последната ми книга, на която слънцето прихлупва величествената катедрала Нотр Дам. Филип, синът на генерал Дьо Гол, много интересен мъж, с когото имах честта да се запозная, ми разказа една от тайните на великия държавник. Преди да почине, той му разказал, че за него най-великият миг в живота му е бил, когато привечер е отивал именно пред Нотр Дам, за да наблюдава заника на слънцето.
- Какво представлява българската общност в Париж в момента?
- В първата ми книга „Париж, моят Париж” надниквам в живота на българите, успели в Париж – художника Никола Манев, жената най-добър лицев хирург жена в света Дарина Кръстинова, журналистката Румяна Угърчинска и много други. Това е така наречената успяла стара емиграция. Новата емиграция е икономическа емиграция. За съжаление нашите емигранти са най-разпокъсани като общност.
- На какво се дължи този факт?
- В момента пиша роман на тази тема и, дай Боже, да успея да достигна до някакво прозрение. Все ми се струва, че българският ген и характер си казват своето. Новото поколение българи в Париж иска за ден-два да забогатее и да превзема града. Преди три години в залата на ЮНЕСКО наблюдавахме концерт на наши танцови състави. До мен седеше французойка, която се оказа, че има интерес към родния фолклор. Заприказвахме се и тя ми каза:
Мосю Райков, те много хубаво играят, но защо имам усещането, че вашите танцьори се държат като на състезание, а не играят за удоволствие. Сякаш всеки един от тях иска да надскочи другия. Кому и какво искат да докажат?” На друг концерт бях потресен от държанието на наша известна певица, кавалерски няма да споменавам името й. Излизайки на сцената, тя видя посланичката ни във Франция Ирина Бокова и се разкрещя: „Госпожо Бокова, виждам ви, виждам ви”. Преводачът на събитието онемя, а французите сконфузно преглътнаха нелепостта на ситуацията.
Partage