В нея са включени нови 20 страници, в които авторът описва личната си среща с баба Ванга, която е благословила романите.
Двата романа, които се събират в една книга, са писани преди промените през 1989 г. и отразяват духа на онова време, което „не бива и не може да бъде забравено”, казва авторът. Време, което има своите аналози и сега, според Райков, наричан българския Милан Кундера.
Поднасяйки два романа, писани преди повече от 20 години, той нагледно показва, че „Живите затварят очите на мъртвите, а мъртвите отворят очите на живите”, че миналото не трябва да се забравя, но, разбира се,не трябва непрекъснато и само с него да се живее.
Унижаването на човешкото достойнство, малтретирането на духа, унифицирането на индивидуалността и забравата на корена са според писателя най-отвратителните престъпления, които не трябва никога да бъдат премълчавани и подминавани с лека ръка.
Общество, което се крепи на смачкването и „подстригването” на достойнството на другия, на липсата на милост към ближния, е осъдено на гибел приживе. Пресъздадени са ситуации и случки, на които е бил наблюдател самият автор.
Partage