ИЗДАВАТ РОМАНИ, БЛАГОСЛОВЕНИ ОТ ВАНГА
в. "Телеграф"
"Писма до мъртвия брат. Пансионът. Два романа, благословени от Ванга” се казва книгата на известния писател Димо Райков, която беше преиздадена преди броени дни.
В нея са включени нови 20 страници, в които авторът описва личната си среща с баба Ванга, която е благословила романите.
Двата романа, които се събират в една книга, са писани преди промените през 1989 г. и отразяват духа на онова време, което „не бива и не може да бъде забравено”, казва авторът. Време, което има своите аналози и сега, според Райков, наричан българския Милан Кундера.
Поднасяйки два романа, писани преди повече от 20 години, той нагледно показва, че „Живите затварят очите на мъртвите, а мъртвите отворят очите на живите”, че миналото не трябва да се забравя, но, разбира се,не трябва непрекъснато и само с него да се живее.
Унижаването на човешкото достойнство, малтретирането на духа, унифицирането на индивидуалността и забравата на корена са според писателя най-отвратителните престъпления, които не трябва никога да бъдат премълчавани и подминавани с лека ръка.
Общество, което се крепи на смачкването и „подстригването” на достойнството на другия, на липсата на милост към ближния, е осъдено на гибел приживе. Пресъздадени са ситуации и случки, на които е бил наблюдател самият автор.
В нея са включени нови 20 страници, в които авторът описва личната си среща с баба Ванга, която е благословила романите.
Двата романа, които се събират в една книга, са писани преди промените през 1989 г. и отразяват духа на онова време, което „не бива и не може да бъде забравено”, казва авторът. Време, което има своите аналози и сега, според Райков, наричан българския Милан Кундера.
Поднасяйки два романа, писани преди повече от 20 години, той нагледно показва, че „Живите затварят очите на мъртвите, а мъртвите отворят очите на живите”, че миналото не трябва да се забравя, но, разбира се,не трябва непрекъснато и само с него да се живее.
Унижаването на човешкото достойнство, малтретирането на духа, унифицирането на индивидуалността и забравата на корена са според писателя най-отвратителните престъпления, които не трябва никога да бъдат премълчавани и подминавани с лека ръка.
Общество, което се крепи на смачкването и „подстригването” на достойнството на другия, на липсата на милост към ближния, е осъдено на гибел приживе. Пресъздадени са ситуации и случки, на които е бил наблюдател самият автор.
Partage