ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „ХЕРМЕС”
ПРЕДСТАВЯ
ПРЕДСТАВЯ
ПИСМА ДО МЪРТВИЯ БРАТ
ПАНСИОНЪТ
ПАНСИОНЪТ
Два романа,
благословени от Ванга
от Димо Райков
благословени от Ванга
от Димо Райков
ЗА АВТОРА
„Интересът към книгата у нас започва да възкръсва”
Димо Райков
Роден на 31 юли 1954 г. в градчето Малко Търново, днес Димо Райков е един от най-интересните съвременни български писатели. Авторът завършва българска филология във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“ и дълги години работи като редактор в редица литературни издания и национални медии. Сред длъжностите, които заема, са съветник на Комисията по медии и култура в 38-то Народно събрание на Република България, както и шеф на „Връзки с обществеността“ в Министерството на труда и социалната политика.
Творческата му кариера започва през 1983 г. със сборника разкази „Стълба от камък“, последван от повестта „Жребият“ (1987 г.), сборника с разкази „Мигът на невестулката“ (1989 г.) и двата му романа „Писма до мъртвия брат“ (1993 г.) и „Пансионът“ (1995 г.).
Авторът е член на Сдружението на българските писатели и носител на редица от най-големите национални награди за белетристика и публицистика. Превеждан е в чужбина.
През последните години Димо Райков поделя времето си между София и Париж, творчески плод на което са книгите му „Париж, моят Париж...“ (2006г.), претърпяла вече три издания и „BG емигрант в Париж“(2008г.), която също се радва на голям читателски интерес.
През май и юни тази година Димо Райков осъществи един уникален маратон с автограф из цяла България. С подкрепата на ИК „Хермес” и Френския културен институт авторът се срещна със своите читатели в градовете София, Варна, Пловдив, Благоевград, Бургас. Почти навсякъде залите бяха пълни. На представянията на двете „парижки книги” присъстваха и много млади хора.
Сега авторът, който спечели многобройни почитатели с книгите си „Париж, моят Париж...” и „BG емигрант в Париж”, е подготвил поредната изненада за читателите си. Тя е новата му книга „Писма до мъртвия брат. Пансионът.”
След „Маратона с автограф” Димо Райков е убеден, че интересът към книгата у нас започва да възкръсва. Това е и една от основните причини той да се върне назад, за да възкреси два романа, писани преди двадесет години.
Творческата му кариера започва през 1983 г. със сборника разкази „Стълба от камък“, последван от повестта „Жребият“ (1987 г.), сборника с разкази „Мигът на невестулката“ (1989 г.) и двата му романа „Писма до мъртвия брат“ (1993 г.) и „Пансионът“ (1995 г.).
Авторът е член на Сдружението на българските писатели и носител на редица от най-големите национални награди за белетристика и публицистика. Превеждан е в чужбина.
През последните години Димо Райков поделя времето си между София и Париж, творчески плод на което са книгите му „Париж, моят Париж...“ (2006г.), претърпяла вече три издания и „BG емигрант в Париж“(2008г.), която също се радва на голям читателски интерес.
През май и юни тази година Димо Райков осъществи един уникален маратон с автограф из цяла България. С подкрепата на ИК „Хермес” и Френския културен институт авторът се срещна със своите читатели в градовете София, Варна, Пловдив, Благоевград, Бургас. Почти навсякъде залите бяха пълни. На представянията на двете „парижки книги” присъстваха и много млади хора.
Сега авторът, който спечели многобройни почитатели с книгите си „Париж, моят Париж...” и „BG емигрант в Париж”, е подготвил поредната изненада за читателите си. Тя е новата му книга „Писма до мъртвия брат. Пансионът.”
След „Маратона с автограф” Димо Райков е убеден, че интересът към книгата у нас започва да възкръсва. Това е и една от основните причини той да се върне назад, за да възкреси два романа, писани преди двадесет години.
ЗА КНИГАТА
„ Днес е дошло истинското време на „Писма до мъртвия брат” и на „ Пансионът.”
Димо Райков
”Писма до мъртвия брат” и „Пансионът” са два романа, които са писани преди промените през 1989 г. и отразяват духа на онова време, което не бива и не може да бъде забравено. Време, което има своите аналози и сега. Текстовете са в автентичния си вариант, от което читателят може да си създаде представа за творческата и гражданска позиция на автора спрямо събитията, на които е бил свидетел. Ето какво споделя Димо Райков по повод автентичността на книгата си „Писма до мъртвия брат. Пансионът”: „Накрая още нещо странно, свързано с тези два мои романа. И през 1993 г., и през 1995 г., когато ги издавах за първи път, и сега аз първоначално предвиждах да ги попреработя. Но и тогава, и сега, препрочитайки ги, се отказах – вътрешният ми глас ми подсказваше и ми подсказва, че това бе и е правилното решение. И мисля, че не сгреших тогава, убеден съм че не греша и сега...
Затова, читателю, ти предоставям моите двадесетгодишни рожби в техния автентичен вид..”
На въпроса, защо тъкмо сега се е решил двата романа да бъдат преиздадени, писателят Димо Райков отговаря, че днес е дошло истинското време на „Писма до мъртвия брат” и „Пансионът”. Толкова убеден е, защото го е почувствал със сърцето си по време на срещите със своите читателите . Техният ентусиазъм и любопитството им дават куража на автора да преиздаде романите.
Макар писани преди толкова много години, двата романа на Димо Райков не са загубили актуалността си. Проблемите, които намират художествена реализация в тях, са многократно обсъждани и днес. Книгата „Писма до мъртвия брат. Пансионът.” е своеобразен „пътеводител” за младото поколение, което не би трябвало да се лишава от спомена за времето на своите родители и предци, когато също е имало домове за сираци и пансиони за бедни ученици. Разлиствайки „Писма до мъртвия брат. Пансионът”, читателят трябва да знае и още нещо. Двата романа са благословени от пророчицата Ванга.
В началото на книгата Димо Райков разказва с преклонение и много емоции за срещата си с „леля Ванга” и за думите, казани му от тази свята жена.
Затова, читателю, ти предоставям моите двадесетгодишни рожби в техния автентичен вид..”
На въпроса, защо тъкмо сега се е решил двата романа да бъдат преиздадени, писателят Димо Райков отговаря, че днес е дошло истинското време на „Писма до мъртвия брат” и „Пансионът”. Толкова убеден е, защото го е почувствал със сърцето си по време на срещите със своите читателите . Техният ентусиазъм и любопитството им дават куража на автора да преиздаде романите.
Макар писани преди толкова много години, двата романа на Димо Райков не са загубили актуалността си. Проблемите, които намират художествена реализация в тях, са многократно обсъждани и днес. Книгата „Писма до мъртвия брат. Пансионът.” е своеобразен „пътеводител” за младото поколение, което не би трябвало да се лишава от спомена за времето на своите родители и предци, когато също е имало домове за сираци и пансиони за бедни ученици. Разлиствайки „Писма до мъртвия брат. Пансионът”, читателят трябва да знае и още нещо. Двата романа са благословени от пророчицата Ванга.
В началото на книгата Димо Райков разказва с преклонение и много емоции за срещата си с „леля Ванга” и за думите, казани му от тази свята жена.
ДЕСИСЛАВА СТАМЕНОВА
Partage