ПРЕДСТАВЯ
ПАНСИОНЪТ
благословени от Ванга
от Димо Райков
Творческата му кариера започва през 1983 г. със сборника разкази „Стълба от камък“, последван от повестта „Жребият“ (1987 г.), сборника с разкази „Мигът на невестулката“ (1989 г.) и двата му романа „Писма до мъртвия брат“ (1993 г.) и „Пансионът“ (1995 г.).
Авторът е член на Сдружението на българските писатели и носител на редица от най-големите национални награди за белетристика и публицистика. Превеждан е в чужбина.
През последните години Димо Райков поделя времето си между София и Париж, творчески плод на което са книгите му „Париж, моят Париж...“ (2006г.), претърпяла вече три издания и „BG емигрант в Париж“(2008г.), която също се радва на голям читателски интерес.
През май и юни тази година Димо Райков осъществи един уникален маратон с автограф из цяла България. С подкрепата на ИК „Хермес” и Френския културен институт авторът се срещна със своите читатели в градовете София, Варна, Пловдив, Благоевград, Бургас. Почти навсякъде залите бяха пълни. На представянията на двете „парижки книги” присъстваха и много млади хора.
Сега авторът, който спечели многобройни почитатели с книгите си „Париж, моят Париж...” и „BG емигрант в Париж”, е подготвил поредната изненада за читателите си. Тя е новата му книга „Писма до мъртвия брат. Пансионът.”
След „Маратона с автограф” Димо Райков е убеден, че интересът към книгата у нас започва да възкръсва. Това е и една от основните причини той да се върне назад, за да възкреси два романа, писани преди двадесет години.
Затова, читателю, ти предоставям моите двадесетгодишни рожби в техния автентичен вид..”
На въпроса, защо тъкмо сега се е решил двата романа да бъдат преиздадени, писателят Димо Райков отговаря, че днес е дошло истинското време на „Писма до мъртвия брат” и „Пансионът”. Толкова убеден е, защото го е почувствал със сърцето си по време на срещите със своите читателите . Техният ентусиазъм и любопитството им дават куража на автора да преиздаде романите.
Макар писани преди толкова много години, двата романа на Димо Райков не са загубили актуалността си. Проблемите, които намират художествена реализация в тях, са многократно обсъждани и днес. Книгата „Писма до мъртвия брат. Пансионът.” е своеобразен „пътеводител” за младото поколение, което не би трябвало да се лишава от спомена за времето на своите родители и предци, когато също е имало домове за сираци и пансиони за бедни ученици. Разлиствайки „Писма до мъртвия брат. Пансионът”, читателят трябва да знае и още нещо. Двата романа са благословени от пророчицата Ванга.
В началото на книгата Димо Райков разказва с преклонение и много емоции за срещата си с „леля Ванга” и за думите, казани му от тази свята жена.
Partage