DIMO RAIKOV - Association des ecrivains bulgares http://dimoraikov. skyrock.com/ dimoraikov@yahoo.fr
Description :
FR
EN
BG
,,,,,,,,,,,,,,,,,
ИМАМ ОЩЕ ЕДИН БЛОГ:
ДИРЕКТНО
http://dimoraikov.blogspot.com/
,,,,,,,,,,,,,,,,,,
ВИЖТЕ ФИЛМА ЗА ПАРИЖ И ДИМО РАЙКОВ - НА ПОСЛЕДНИТЕ СТРАНИЦИ
----------------
ВИЖТЕ И СНИМКИТЕ С ПРЕЗИДЕНТА САРКОЗИ, СЪС СИЛВИ ВАРТАН И ШАРЛ АЗНАВУР
----------------
НАПИШЕТЕ КОМЕНТАР, А И ПРОЧЕТЕТЕ ДОСЕГАШНИТЕ - КЛИКНЕТЕ СЛЕД СЪОТВЕТНАТА СТАТИЯ
---------------
ДИМО РАЙКОВ
е роден на 31.07.1954 г. в гр. Малко Търново.
Завършил е минно училище в Бургас и българска филология във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий".
Димо Райков е работил като редактор в редица литературни издания и национални медии, бил е съветник на Комисията по медии и култура в 38-то Народно събрание на Република България, както и шеф на "Връзки с обществеността" в Министерството на труда и социалната политика.
Член е на Сдружението на българските писатели.Носител е на редица национални награди за белетристика и публицистика. Превеждан е в чужбина.
Автор е на книгите: "Стълба от камък",
разкази, 1983; "Жребият," повест, 1987; "Мигът на невестулката", разкази, 1989,
"Писма до мъртвия брат", роман, 1993; "Пансионът", роман, 1995; " Париж, моят Париж...", претърпяла три издания -2006, 2007, 2008 ; " BG емигрант в Париж ", 2008.
Неговите романи "Писма до мъртвия брат" и "Пансионът" се намират в 12 от световноизвестните библиотеки -Националната библиотека в Париж; Британската библиотека в Лондон; Публичната библиотека в Ню Йорк; Публичната библиотека-Блумингтън; Университетската библиотека-Бъркли; Библиотеката на Университета на Вашингтон-секция "Източна Европа"; Библиотеката на колежа в Харвард - Славянска секция; Библиотеката за чуждестранна литература в Москва; Народната бибилиотека-Варшава; Националната библиотека - Букурещ; Народната библиотека -Белград; Словенската книжовна библиотека -Прага.
-------------------
LA MAISON D'EDITION "HERMES" PRESENTE DIMO RAIKOV
Dimo Raikov est un des écrivains contemporains bulgares les plus intéressants. Né le 31 Juillet 1954 au bourg de Malko Tarnovo, il parcourt le long chemin jusqu’à la capitale française, tout en confirmant la maxime du président américain Thomas Jefferson : « Chaque homme a deux patries – la sienne et la France. »
Dimo Raikov termine la Philologie bulgare à l’Université « Sts Cyrille et Methode » de Veliko Tarnovo et travaille pendant de longues années comme rédacteur dans un bon nombre d’éditions littéraires ou médias nationaux. Parmi les postes qu’il occupe, il mérite de mentionner ceux du Conseiller de la Commission des médias et de la culture près la 38e Assemblée Nationale de la République de Bulgarie, et – du Chef des « Relations publiques » au Ministère du Travail et des ¼uvres sociales.
Sa carrière d’écrivain commence en 1983 avec le recueil de récits Echelle de pierre, suivi de la nouvelle Le Tirage au sort (1987), le recueil de récits L’Instant de la belette (1989) et ses deux romans – Lettres au frère mort (1993) et La Pension (1995).
L’auteur fait partie de l’Association des écrivains bulgares. Il est lauréat des prix de belles-lettres et de journalisme les plus prestigieux.
Pendant ces dernières années Dimo Raikov partage son temps entre Sofia et Paris, de quoi le résultat artistique convaincant de ses livres Paris, mon Paris et BG émigrant à Paris.
__________
Deux romans de Dimo Raikov
Dimo Raikov qui a gagné de nombreux admirateurs avec ses livres Paris, mon Paris et BG émigrant à Paris, a fait paraître un nouveau livre disponible au marché à partir d’aujourd’hui. « Lettres au frère mort. La Pension. Deux romans bénits par Vanga qui va transporter le lecteur dans un temps crucial de l’histoire de la Bulgarie » - déclare l’écrivain.
Les romans sont écrits avant les changements de 1989 et relatent l’esprit d’une époque qui ne devra pas être oubliée. Une époque qui continue à avoir ses analogies jusqu’à nos jours. Les textes sont maintenus dans leur variante authentique, ce qui permettra aux lecteurs d’avoir une idée de l’attitude de l’auteur, en tant que créateur et citoyen, vis-à-vis des événements dont il a été témoin.
En fait le livre Lettres au frère mort. La Pension. Deux romans bénits par Vanga, édité par l’édition « Hermes », représente une sorte de provocation de la part d’un écrivain contemporain bulgare vers le lecteur de nos jours. En lui offrant deux romans écrits il y a plus de 20 ans, Dimo Raikov rend transparent l’adage « Les vivants ferment les yeux des morts et les morts ouvrent ceux des vivants. » ; il ne faut pas oublier le passé mais aussi il ne faut pas vivre sans cesse et uniquement avec…
Le non-respect de la dignité humaine, la maltraitance de l’Esprit, le moulage des individualités et l’oubli des racines sont, selon l’écrivain, les crimes les plus odieux qui ne doivent jamais rester secrets ni sous-estimés. Toute société dont les fondations reposent sur l’oppression, le « tondage »de la dignité de l’autre, le manque de pitié pour le semblable est condamnée à mort lors de son vivant.
Les deux romans de Dimo Raikov, créés avant 1989, tout en étant une subtile analyse singulière de cette époque-là, que l’auteur talentueux nomme « temps mort », sont en effet un appel vers les contemporains pour plus d’ « humain dans l’homme ».
Lettres au frère mort et La Pension sont des romans criant plus de spiritualité, imprégnés de la profonde amertume que l’harmonie brisée chez l’homme moderne provoque dans l’âme de l’auteur.
................
" BG ЕМИГРАНТ В ПАРИЖ "
е продължение на "Париж,моят Париж..." Книгата е сподавен вик и вопъл за повече любов към ближния, към чувствителния човек в днешния жесток свят. Това е разказ за прокудените от България, за техния последен опит за летене към мечтата на живота им...За куража на българина да съхрани достойнството си - онова, което толкова ни липсва днес на нас, обикновените хора....
,,,,,,,,,,,,,,,,
"BG émigrant à Paris"
est un livre-confession de cette partie du peuple bulgare qui, à un moment donné de son existence a eu le courage de dire « Ca suffit ! » à tout cela qui s’était passé et se passait dans le pays natal.
« Les histoires de « mes BG émigrants » m’assaillaient l’une après l’autre – chacune avec son personnage principal, assez coloré et à la fois triste et heureux à sa manière » - écrit l’auteur.
Les héros de ce livre sont des personnalités éminentes aux destins intéressants. Ils sont triés parmi bien des Bulgares que l’auteur a rencontrés pendant son séjour à Paris.
Entre eux se fait remarquer un Juif d’origine bulgare âgé de quatre-vingt-treize ans, le père Rafo, qui malgré son âge avancé fait par-ci, par-là deux-trois petits boulots ; ainsi que Tchotcho de Provadia qui dort sous la tente sur une des rives de la Seine, mais qui, déçu des conditions de vie en Bulgarie, pour rien au monde n’y retournerait. Le lecteur sera aussi profondément touché du sort de Neli, femme honnête et sympathique de Varna, qui, bien qu’elle soit psychologue de formation, est contrainte de faire le ménage dans des foyers parisiens pour entretenir sa famille restée en Bulgarie.
Leur propre histoire partageront avec le public également Vantcho Svirkata¹ de Gabrovo, Tochko Kobaïa², les trois frères de l’Eglise bulgare de Paris.
Chacun, une fois ayant ouvert ce livre émouvant, riche en confidences et vérités tragiques, sera bouleversé par une histoire féminine. Forcée à la prostitution, Galina racontera des choses difficiles à imaginer.
Avec le livre BG émigrant à Paris Dimo Raikov surprendra le lecteur avec de piquants détails sur la vie des grands hommes politiques français : De Gaulle, Mitterrand, Chirac.
Le livre plongera le lecteur dans l’atmosphère de la visite du président français Nicolas Sarkozy et la chanteuse Sylvie Vartan en Bulgarie, du 4 Octobre 2007.
Le livre inclut le discours du président français prononcé devant les étudiants de l’Université « St Clément d’Ohrid » de Sofia. Les paroles de Nicolas Sarkozy, imprimées intégralement sur les pages du livre, représentent une véritable leçon de patriotisme.
1.Signifie le Sifflet – traduction du bulgare.
2.Signifie le Cobaye – traduction du bulgare
................
BG emigrant v Parizh.
This novel presents the Bulgarian emigration in Paris for the last few years. The author express his impressions.
,,,,,,,,,,,,,,,,
" ПАРИЖ, МОЯТ ПАРИЖ..."
е книга, която е размисъл и за живота в две страни, които са толкова близки и същевременно толкова различни - Франция и България...
Героите в книгата – на различна възраст, с различна професия и различен социален статус – разказват за себе си и за Париж, видян през техните очи. Така – щрих по щрих, те изграждат не само образа на Париж – Града на светлината, но и на френското общество с неговия бит, култура, изкуство, морални и философски принципи
,,,,,,,,,,,,,,,
« Paris, mon Paris... »
est une ½uvre littéraire pleine de réflexions sur la vie de deux pays si proches et si différents à la fois : La France et la Bulgarie, le premier berceau incontestable de la démocratie, l'autre, faisant ses premiers pas dans cette voie. ..
Тoutes ces personnes d'âge différent, de métier différent, de statut social différent parlent d'eux-mêmes et présentent Paris à travers leur regard. Et voilà que trait par trait elles peignent l'image de la Ville Lumière, aussi bien que la société française, ses m½urs, sa culture, son art, ses principes d'ordre moral et philosophique.
----------------
PARIS, MY PARIS
The main protagonists in the book are people of different age, social status and occupation. They tell the stories of their lives and their impressions of Paris. That is their own way to describe the town of their dreams. They speak not only about the beautiful sights but also about the French society, culture, way of living, art, ethic and philosophic principles. The magic of Paris - the City of Light - is irresistible. The Champs Elysees, The Eiffel Tower, Moulin Rouge, Montmartre, Pigal Square, Notre Dame... Paris is not only a place of unforgettable sights that everybody should see but also a place of freedom and spiritual growth, a symbol of love and joy of living.
Currently a freelance writer, Dimo Raykov has worked as an editor for several literary magazines. He has been advisor of The Committee for Culture and Media in the 38th National Assembly and the chief of Public Relations in the Ministry of Labour and Social Policy. Dimo Raykov is the author of several books including the collections of short stories: STONE STAIRCASE, THE TIME OF THE WEASEL, the novels LETTERS TO THE DEAD BROTHER, THE BOARDING-HOUSE and THE DESTINY.
Диагноза: Българин в чужбина
"Какво става днес с нас, българите? Защо е тъй оскотяла душата ни, та при досег с нормалния свят у нас се завихрят ненормални усещания?" се пита в новата си книга писателят Димо Райков. С него разговаря Г. Папакочев.
Българинът боледува от много неща, но днес преди всичко той е много объркан, разлюлян. Лута се в един постоянен „организиран хаос“. Във второто десетилетие на 21 век, обаче, подобно състояние не се приема, нито се прощава, казва писателят Димо Райков, който от две десетилетия живее в Париж. Според него, точно оттам произтича полярността в усещанията на хората. Едно от отрицателните български качества - завистта, например, често прелива и се утаява в необяснима злоба към ближния, към другия, към различния, смята писателят. "Парадоксалното е, казва Райков че тази злоба е и към самите нас! А ние, българите, всъщност не сме толкова лоши. В някои от есетата си съм споделил своята сетна, поизтъняла надежда и тя е в наследството на кръвта, в традиционните добродетели на нашите „майки мадони“, които се предават на нашите внуци. А по средата, за съжаление, сме ние, нашето лутащо се поколение", казва авторът.
Генезисът на омразата
Скандалният случай в с. Розово със сирийските семейства, прогонени под лозунга „България за българите“, повдига според него въпроса трябва ли да се сърдим тогава на французи, германци, холандци, които едва ли са съгласни с неговия друг вариант „Европа за българите“?
Отговор на този въпрос писателят търси в романа си „Реката на смъртта", публикуван преди две години в България. "Като човек, израсъл в Малко Търново на българо-турската граница, съм убеден, че генезисът на тази омраза се крие в някогашното „възпитание в родолюбие и патриотизъм“, които си бяха чиста омраза към другия, към врага, дори към ближния", казва Райков. И допълва, че тоталитарната идеология е умеела не само добре да промива мозъците на хората, но и да се „впива“ в тях, да ги обезсилва и чрез езика на омразата да омаловажава несгодите в мизерния живот на социалистическия човек. "Вече сме 21 век, уж сме свободни, членуваме в ЕС, а всъщност робуваме на наслоенията от 50-те и 60-те години на миналия век. Как е възможна такава наивност у българина, който толкова лековерно продължава да се „хваща“ на тези изпитани идеологически въдици до днес! Мизерията в България, материална и духовна, е повсеместна и в употреба отново се пускат насъскването, омразата към другия, нетолерантността", категоричен е писателят.
Димо Райков на представянето на новата му книга в София
Патология на характера
Според неговото виждане, напускащите родината си българи пренасят всичко това със себе си в Европа, в страни със стари и укрепнали демокрации. "Затова бия камбаната с моята „Диагноза“", пояснява той. И дава няколко примера: "Една от първите стъпки на президента Оланд преди две години беше премахването на таксата за работа от около 1000 евро, която ние, имигрантите, плащахме на френската държава, за да започнем дори най-ниско квалифицирана работа. Когато разговарях с българи в Париж, бях изненадан да чуя, че повечето от вече „стъпилите на краката си“ сънародници казват: „Как така, защо? Аз навремето платих тази такса, а сега новодошлите се измъкват тънко!“. Сред най-разпалените подръжници на Марин Льо Пен и нейния Национален фронт има много български имигранти, разказва Райков. Самите те се възмущавали, че българите във Франция били предостатъчно, бедняци при това, които само разваляли обстановката. "И това, забележете, е начин на мислене дори на работещи нелегално, на живеещи в мизерните палатки във Венсенската гора край Париж! Затова съм озаглавил едно от есетата в книгата си „Емигрантът мрази...емигранта“. Затова и случилото се в казанлъшкото село Розово е стряскащо, то демонстрира докъде е проникнала патологията в българския характер", заключава писателят.
Да се спрем, да се замислим!
Той разказва как чул по българското радио кмет да апелира за помощ, защото нито една институция в държавата не работи. "Изглежда че и главата на българина вече не работи", добавя Райков и се пита къде е причината. Дали в постоянно възпроизвеждащата се бедност или контролираната мизерия, която изстисква докрай соковете на поколения българи? - "Не знам, но едно от „качествата“ на българина е, че той никога нищо не признава – той знае всичко, може всичко, надсмива се над останалите, въобразява си, че той и неговата „палатчица“ са светът. Точно за това е моят вопъл в книгата – да поспрем за малко! И подобно на зрелите нации – френска, германска, британска – да се огледаме в собственото си огледало! Просто да преосмислим тези наши превратни разбирания, да ги потиснем в някаква степен", казва Райков. Едва тогава според него е възможно българите да станат по-толерантни не само към другите, но и към самите себе си. "Просто ние, българите трябва да заслужим днешна Европа - Европа на толерантността, на уважението към човека, на цивилизацията, ако щете и на елементарното и учтиво : „Добър ден“, „Благодаря“, „Довиждане“! Но преди да заслужим Европа, следва да осъзнаем, че това е нужно. За нас самите, а и за другите", казва писателят емигрант Димо Райков.
DW.DE
Димо Райков свали маските на емигрантите
Новата му книга поразява с красноречие и обективност
ЛЮДМИЛА ГАБРОВСКА
03.05.2014
Тъжно е да четеш новата книга на Димо Райков, но нищо не може да те накара да спреш, преди да стигнеш до последната страница. Всеки ред носи удоволствие заради искрения и точен изказ. А проницателността на писателя е брилянтна: той е видял и пресъздал поразително ясно капаните, които сами си поставяме по пътя към равностойното ни приемане в Европа. Именно това прави „Диагноза: Българин в чужбина” (ИК „Хермес”) една от най-истинските книги, излизали напоследък. За нея Димо Райков разказа първо пред читателите на в. „Монитор” миналата година, че тя е най-изстраданата му творба, плод на наблюденията му през последните години, откакто живее в Париж.
Съдбата го среща с различни личности: духовни аристократи и морални пигмеи; щедри и стиснати; арогантни и скромни. Те оживяват в есетата му, които отразяват съвременната народопсихология. Писателят разказва защо първото правило във френската столица е: „Видиш ли българин – бягай!”; как наши сънародници мамят властите, получавайки жилища и помощи „на аванта”; защо сме прословути с тарикатлъка и чиновническото безхаберие...
Особено актуални са разсъжденията на Димо Райков за проблема, върху който акцентират все повече психолози и социолози: оскотяването. Това превръща книгата му в огледало, което показва много точно комично-печалните последствия от българския преход. Красноречието и талантът на писателя са познати на многото му читатели от предишните му творби: „Пансионът”, „55 тайни на Париж”, „Кестени от Париж”, „Реката на смъртта”.
Публикувано на 30.04.2014 от издателство "Хермес"
На 29 април българският писател Димо Райков представи новата си книга в столичната книжарница „Хеликон – България“. Започвайки с „BG емигрант в Париж“, в „Диагноза: Българин в чужбина“ темата за емигрантството се задълбочава, като фокусът е върху проявленията на българския характер в странство.
Премиерата събра много почитатели на автора, негови приятели и журналисти, всички те обединени от грижата за моралните ценности на българина.
Г-н Вартоломеев похвали Димо Райков за силното писателско перо, с което го е спечелил като издател, и изрази радостта си, че години наред книгите на автора носят знака на ИК „Хермес“.
Обрисуваните характери и ситуации в „Диагноза: Българин в чужбина“ литературният критик Константин Еленков сравни с тези от Алеко Константинов и Захарий Стоянов. Но докато Алеко описва нравите като пътешественик, Димо го прави през призмата на емигранта, изказвайки болката по България.
Димо Райков благодари на всички присъстващи. Писателят разказа повече за „Диагноза: Българин в чужбина“, като обърна внимание на темата за контролираната бедност, която също е засегната в книгата му.
Разговорът с автора продължи на чаша вино, а желаещите да получат автограф бяха много.
Тази публикация се намира в Новини начална, Събития в отминалите дни и беше тагната с книга, хермес, нова книга, Димо Райков,Диагноза: Българин в чужбина
На 29 април българският писател Димо Райков представи новата си книга в столичната книжарница „Хеликон – България“. Започвайки с „BG емигрант в Париж“, в „Диагноза: Българин в чужбина“ темата за емигрантството се задълбочава, като фокусът е върху проявленията на българския характер в странство.
Премиерата събра много почитатели на автора, негови приятели и журналисти, всички те обединени от грижата за моралните ценности на българина.
Г-н Вартоломеев похвали Димо Райков за силното писателско перо, с което го е спечелил като издател, и изрази радостта си, че години наред книгите на автора носят знака на ИК „Хермес“.
Обрисуваните характери и ситуации в „Диагноза: Българин в чужбина“ литературният критик Константин Еленков сравни с тези от Алеко Константинов и Захарий Стоянов. Но докато Алеко описва нравите като пътешественик, Димо го прави през призмата на емигранта, изказвайки болката по България.
Димо Райков благодари на всички присъстващи. Писателят разказа повече за „Диагноза: Българин в чужбина“, като обърна внимание на темата за контролираната бедност, която също е засегната в книгата му.
Разговорът с автора продължи на чаша вино, а желаещите да получат автограф бяха много.
Тази публикация се намира в Новини начална, Събития в отминалите дни и беше тагната с книга, хермес, нова книга, Димо Райков,Диагноза: Българин в чужбина
От "BG емигрант в Париж" до "Диагноза: Българин в чужбина" – размислите на Димо Райков за характера, демонстриран от нашенци в странство
Публикувано на 25.04.2014 от adm
На световния ден на книгата специален гост в книжарница „Хермес – Централ“ беше българският писател на световно ниво Димо Райков, а поводът – представяне на новата му книга . В предишните си книги авторът ни е разхождал из улиците на Париж, покрай Айфеловата кула, „Мулен Руж“, Сена... срещал ни е с образа на типичните парижани, сега ни запознава и с типичния образ на нашенци в Париж...
Диагноза ли е да си българин в чужбина и колко е фатална тя? Какво ни липсва на нас, българите, да се впишем в „нормалния“ свят? На тези и много други въпроси Димо Райков отговаряше с разкази за личните си „сблъсъци“ със съвременни байганьовци на френска земя. Настроението се изменяше от комично към трагично и пак обратно, и не остави гостите равнодушни. И въпреки разочарованието си най-вече от тях, авторът подчерта, че всичко в книгата е написано с любов към българския народ, че няма за цел да обижда нацията ни. Книгата е един своеобразен вик за пробуждане, задълбочен поглед върху всичко българско и родно през призмата на френското.
Г-н Вартоломеев похвали Димо Райков за силното писателско перо, с което го е спечелил преди доста години като издател, когато никой друг не се е осмелявал. Двамата ги свързва дългогодишно приятелство, но това не попречи на г-н Вартоломеев да не се съгласи с твърдението на автора, че българинът не се чувства добре нито в родината си, нито в чужбина. „Човек е способен да си изгради комфорт навсякъде – каза издателят, – стига да е в хармония със себе си, семейството, близките и работата си.“
Разговорът с автора продължи и по време на автографите. Димо Райков с интерес задоволяваше любопитството на читателите за живота му в Париж: за срещите му със знаменитости като Марк Леви, Умберто Еко, Силви Вартан.
И ако „Във всеки град има по нещо – в Париж има всичко“, то пожелаваме на читателите на Димо Райков да намерят своя Париж.
Тази публикация се намира в Новини начална, Събития в отминалите дни и беше тагната с книга, хермес, "Хермес" - Централ,книжарница, Димо Райков, Диагноза: Българин в чужбина
Публикувано на 25.04.2014 от adm
На световния ден на книгата специален гост в книжарница „Хермес – Централ“ беше българският писател на световно ниво Димо Райков, а поводът – представяне на новата му книга . В предишните си книги авторът ни е разхождал из улиците на Париж, покрай Айфеловата кула, „Мулен Руж“, Сена... срещал ни е с образа на типичните парижани, сега ни запознава и с типичния образ на нашенци в Париж...
Диагноза ли е да си българин в чужбина и колко е фатална тя? Какво ни липсва на нас, българите, да се впишем в „нормалния“ свят? На тези и много други въпроси Димо Райков отговаряше с разкази за личните си „сблъсъци“ със съвременни байганьовци на френска земя. Настроението се изменяше от комично към трагично и пак обратно, и не остави гостите равнодушни. И въпреки разочарованието си най-вече от тях, авторът подчерта, че всичко в книгата е написано с любов към българския народ, че няма за цел да обижда нацията ни. Книгата е един своеобразен вик за пробуждане, задълбочен поглед върху всичко българско и родно през призмата на френското.
Г-н Вартоломеев похвали Димо Райков за силното писателско перо, с което го е спечелил преди доста години като издател, когато никой друг не се е осмелявал. Двамата ги свързва дългогодишно приятелство, но това не попречи на г-н Вартоломеев да не се съгласи с твърдението на автора, че българинът не се чувства добре нито в родината си, нито в чужбина. „Човек е способен да си изгради комфорт навсякъде – каза издателят, – стига да е в хармония със себе си, семейството, близките и работата си.“
Разговорът с автора продължи и по време на автографите. Димо Райков с интерес задоволяваше любопитството на читателите за живота му в Париж: за срещите му със знаменитости като Марк Леви, Умберто Еко, Силви Вартан.
И ако „Във всеки град има по нещо – в Париж има всичко“, то пожелаваме на читателите на Димо Райков да намерят своя Париж.
Тази публикация се намира в Новини начална, Събития в отминалите дни и беше тагната с книга, хермес, "Хермес" - Централ,книжарница, Димо Райков, Диагноза: Българин в чужбина
Partage