Начало >> Хермес Новини >> Изкушението Париж – прочети, за да видиш!
Изкушението Париж – прочети, за да видиш!
15-07-2008
15-07-2008
Димо Райков:
Който не е от някъде, той е от никъде!
Авторът – от Малко Търново до Париж
Димо Райков е един от най-интересните съвременни български писатели. Роден на 31 юли 1954 г. в градчето Малко Търново, той извървява дългия път до френската столица, за да потвърди думите на американския президент Томас Джеферсън: „Всеки човек има две родини – своята и Франция!“.
Димо Райков завършва българска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и дълги години работи като редактор в редица литературни издания и национални медии. Сред длъжностите, които заема, са съветник на Комисията по медии и култура в 38-то Народно събрание на Република България, както и шеф на „Връзки с обществеността“ в Министерството на труда и социалната политика.
Творческата му кариера започва през 1983 г. със сборника разкази „Стълба от камък“, последван от повестта „Жребият“ (1987 г.), сборника с разкази „Мигът на невестулката“ (1989 г.) и двата му романа „Писма до мъртвия брат“ (1993 г.) и „Пансионът“ (1995 г.).
Авторът е член на Сдружението на българските писатели и носител на редица от най-големите национални награди за белетристика и публицистика.
През последните години Димо Райков поделя времето си между София и Париж, творчески плод на което са книгите му „Париж, моят Париж...“ и „BG емигрант в Париж“.
Димо Райков завършва българска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и дълги години работи като редактор в редица литературни издания и национални медии. Сред длъжностите, които заема, са съветник на Комисията по медии и култура в 38-то Народно събрание на Република България, както и шеф на „Връзки с обществеността“ в Министерството на труда и социалната политика.
Творческата му кариера започва през 1983 г. със сборника разкази „Стълба от камък“, последван от повестта „Жребият“ (1987 г.), сборника с разкази „Мигът на невестулката“ (1989 г.) и двата му романа „Писма до мъртвия брат“ (1993 г.) и „Пансионът“ (1995 г.).
Авторът е член на Сдружението на българските писатели и носител на редица от най-големите национални награди за белетристика и публицистика.
През последните години Димо Райков поделя времето си между София и Париж, творчески плод на което са книгите му „Париж, моят Париж...“ и „BG емигрант в Париж“.
Наричат Париж града на любовта, модата, културата и историята
И сигурно има нещо вярно в това. Поне в част от определенията, с които са белязали френската столица. Не един романтик, мечтател или влюбен се е пренасял отвъд ежедневието с желанието да задиша парижкия въздух. Поне насън, а защо не и в действителност.
Нито едно сравнение, нито една история или филм обаче не са в състояние да разкрият истинския облик на Париж. Този град трябва да се почувства. „Аз почувствах Париж и в резултат на това мое чувство се родиха книгите ми „Париж, моят Париж...“ и нейното продължение „BG емигрант в Париж“, споделя Димо Райков.
Ето какво още пише авторът по повод любовта си към града на свободата, светлината и красотата: „...моя милост – един източноевропейски писател, живял почти тридесет и пет години зад желязната завеса на Берлинската стена – се обяснява в любов на един град... Париж – това е най-любимият човек, който всеки от нас, дошъл на този грешен свят, носи в душата и сърцето си като символ на свободата, красотата и радостта от живота“.
Темата за Париж намира своята художествена реализация още в първата книга на Димо Райков, разкриваща нестихващия му интерес към френската столица. В „Париж, моят Париж...“, издадена през 2006 г. от ИК „Хермес“ и преиздадена през 2007 г. поради големия читателски интерес, десетки парижани и български емигранти на различна възраст, с различни професии и социален статус разказват за себе си и за града, видян през техните очи. Така щрих по щрих те изграждат не само образа на Париж, но и на френското общество с неговия бит, култура, изкуство, морални и философски принципи.
Нито едно сравнение, нито една история или филм обаче не са в състояние да разкрият истинския облик на Париж. Този град трябва да се почувства. „Аз почувствах Париж и в резултат на това мое чувство се родиха книгите ми „Париж, моят Париж...“ и нейното продължение „BG емигрант в Париж“, споделя Димо Райков.
Ето какво още пише авторът по повод любовта си към града на свободата, светлината и красотата: „...моя милост – един източноевропейски писател, живял почти тридесет и пет години зад желязната завеса на Берлинската стена – се обяснява в любов на един град... Париж – това е най-любимият човек, който всеки от нас, дошъл на този грешен свят, носи в душата и сърцето си като символ на свободата, красотата и радостта от живота“.
Темата за Париж намира своята художествена реализация още в първата книга на Димо Райков, разкриваща нестихващия му интерес към френската столица. В „Париж, моят Париж...“, издадена през 2006 г. от ИК „Хермес“ и преиздадена през 2007 г. поради големия читателски интерес, десетки парижани и български емигранти на различна възраст, с различни професии и социален статус разказват за себе си и за града, видян през техните очи. Така щрих по щрих те изграждат не само образа на Париж, но и на френското общество с неговия бит, култура, изкуство, морални и философски принципи.
Отзиви за „Париж, моят Париж...“
Уважаеми господин Райков, много благодаря за Вашия топъл прием на щанда на издателство „Хермес“ по време на Панаира на книгата в София и същевременно благодаря за вашата творба за Париж. За мен винаги е голямо удоволствие да видя столицата на страната, която представлявам, оценена от чужденец. Уверявам Ви, че книгата Ви ще остане много скъп спомен за мен.
Етиен дьо Понсен – посланик на Франция в България
Приятелю, пожелавам ти красива творческа свобода. Благодаря ти за посрещането в твоята страна. Надявам се един ден да чета книгите ти на френски език. Нека моята симпатия да бъде за теб, писателю!
Марк Леви – световноизвестен френски писател
Скъпи господин Райков, щастлив съм да установя, че Вашата книга има толкова голям успех. Благодаря за чудесното описание и пресъздаване на атмосферата в „Мулен Руж“ – книгата Ви ще бъде на челно място в нашия музей!
Жан-Люк Пео-Рико – директор на „Мулен Руж“
Господин Райков, с моя съпруг се надпреварвахме кой по-напред да прочете Вашата книга. Аз съм била десетки пъти в Париж, но чрез Вас направих най-хубавото си пътешествие из любимия град.
Татяна Лолова
Книгата на Димо Райков „Париж, моят Париж...“ е истински бестселър на българския книжен пазар!
Ники Кънчев – Дарик Радио
Книгата „Париж, моят Париж...“ на писателя Димо Райков бе събитието на парижката вечер в София, която събра много почитатели на Париж във Френския институт. Писателят дълго обикалял града на художниците, разпитвал и снимал парижани от всички социални слоеве, за да събере материали за творбата си. „Това е книга за ония, които не са ходили в Париж, както и за ония, които искат да го видят още веднъж“, пише върху корицата на солидния том, дело на издателство „Хермес“.
Васил Балев – вестник „Труд“
Етиен дьо Понсен – посланик на Франция в България
Приятелю, пожелавам ти красива творческа свобода. Благодаря ти за посрещането в твоята страна. Надявам се един ден да чета книгите ти на френски език. Нека моята симпатия да бъде за теб, писателю!
Марк Леви – световноизвестен френски писател
Скъпи господин Райков, щастлив съм да установя, че Вашата книга има толкова голям успех. Благодаря за чудесното описание и пресъздаване на атмосферата в „Мулен Руж“ – книгата Ви ще бъде на челно място в нашия музей!
Жан-Люк Пео-Рико – директор на „Мулен Руж“
Господин Райков, с моя съпруг се надпреварвахме кой по-напред да прочете Вашата книга. Аз съм била десетки пъти в Париж, но чрез Вас направих най-хубавото си пътешествие из любимия град.
Татяна Лолова
Книгата на Димо Райков „Париж, моят Париж...“ е истински бестселър на българския книжен пазар!
Ники Кънчев – Дарик Радио
Книгата „Париж, моят Париж...“ на писателя Димо Райков бе събитието на парижката вечер в София, която събра много почитатели на Париж във Френския институт. Писателят дълго обикалял града на художниците, разпитвал и снимал парижани от всички социални слоеве, за да събере материали за творбата си. „Това е книга за ония, които не са ходили в Париж, както и за ония, които искат да го видят още веднъж“, пише върху корицата на солидния том, дело на издателство „Хермес“.
Васил Балев – вестник „Труд“
Книгата „BG емигрант в Париж“
„BG емигрант в Париж“ е книга-изповед на оная част от българския народ, която в един момент от своето битие е имала куража да каже: „Стига!“ на всичко онова, което е ставало и става в родината.
Историите на „моите“ BG емигранти ме връхлитаха една след друга – всяка със своя главен герой, достатъчно колоритен и същевременно посвоему тъжен и щастлив, пише авторът.
Героите в тази книга са ярки личности с интересна съдба. Те са подбрани от многото българи, с които авторът е общувал по време на престоя си в Париж.
Сред тях се открояват деветдесет и три годишният евреин от български произход бат' Рафо, който макар и на преклонна възраст поработва на две-три места; двадесетгодишният Чочо от Провадия, който спи в палатка край Сена, но разочарован от българската действителност, за нищо на света не би се върнал в България. Читателят ще бъде поразен и от съдбата на честната и симпатична Нели от Варна, която макар и психолог по образование, е принудена да чисти парижките домове, за да издържа семейството си в България. За своята история ще споделят още Ванчо Свирката от Габрово, Тошко Кобая, тримата братя от българската църква в Париж.
Всеки, разтворил поразяващата с откровения и трагични истини книга, ще бъде потресен от историята на една жена. Принудената да проституира насила Галина ще разкаже за неща, които човек трудно би си представил.
В книгата „BG емигрант в Париж“ Димо Райков ще изненада читателя и с пикантни подробности около живота на великите френски политици Де Гол, Митеран и Ширак.
Книгата ще потопи читателя в атмосферата на посещението на френския президент Никола Саркози и певицата Силви Вартан в България на 4 октомври 2007 г.
В книгата е включена и речта, която френският президент изнася пред студенти от СУ „Св. Климент Охридски“. Думите на Никола Саркози, предадени в детайли на страниците на книгата, са един истински урок по родолюбие.
Историите на „моите“ BG емигранти ме връхлитаха една след друга – всяка със своя главен герой, достатъчно колоритен и същевременно посвоему тъжен и щастлив, пише авторът.
Героите в тази книга са ярки личности с интересна съдба. Те са подбрани от многото българи, с които авторът е общувал по време на престоя си в Париж.
Сред тях се открояват деветдесет и три годишният евреин от български произход бат' Рафо, който макар и на преклонна възраст поработва на две-три места; двадесетгодишният Чочо от Провадия, който спи в палатка край Сена, но разочарован от българската действителност, за нищо на света не би се върнал в България. Читателят ще бъде поразен и от съдбата на честната и симпатична Нели от Варна, която макар и психолог по образование, е принудена да чисти парижките домове, за да издържа семейството си в България. За своята история ще споделят още Ванчо Свирката от Габрово, Тошко Кобая, тримата братя от българската църква в Париж.
Всеки, разтворил поразяващата с откровения и трагични истини книга, ще бъде потресен от историята на една жена. Принудената да проституира насила Галина ще разкаже за неща, които човек трудно би си представил.
В книгата „BG емигрант в Париж“ Димо Райков ще изненада читателя и с пикантни подробности около живота на великите френски политици Де Гол, Митеран и Ширак.
Книгата ще потопи читателя в атмосферата на посещението на френския президент Никола Саркози и певицата Силви Вартан в България на 4 октомври 2007 г.
В книгата е включена и речта, която френският президент изнася пред студенти от СУ „Св. Климент Охридски“. Думите на Никола Саркози, предадени в детайли на страниците на книгата, са един истински урок по родолюбие.
„Който не от някъде, той е от никъде!“
Интервю с Димо Райков
–Какво Ви провокира да продължите темата за Париж, която намери една блестяща реализация в предишната Ви книга „Париж, моят Париж...“?
Д.Р.: Моите читатели, които споделиха с мен добрите си впечатления от „Париж, моят Париж...“, ми дадоха куража да продължа пътешествието си в града-мечта, но този път в оня, другия Париж, който също трябва да познаваме.
В България има много неща, които биват премълчавани. Проблемът с емиграцията е едно от тях. Тази книга е посветена на българите, които за добро или зло са напуснали родината си, но творбата е предназначена за всеки един от нас, а посланията, които носи, се отнасят до всички.
„BG емигрант в Париж“ говори за нещата, за които в България се мълчи.
–Защо решихте да покажете и другото лице на града, който толкова много обичате?
Д.Р.: Да обичаш според французите не означава да криеш, да пестиш критика. Тъкмо обратното – колкото повече показваш недостатъците, толкова по-добре. И тук непременно искам да кажа нещо. Парижаните, а и французите изобщо, не се страхуват от истината, както е у нас. Те винаги търсят и другата гледна точка. За тях зачитането на чуждото мнение е изключително важно. Те критикуват властта, а властта не се обижда. Управляващите дискутират с обикновените хора като равни с равни, колкото и парадоксално да звучи.
–А у нас така ли е?
Д.Р.: Затова и аз не се замислям дали бих обидил някого, като надничам в сенчестия Париж. Всъщност Париж затова е и толкова привлекателен – градът живее реален живот, той получава енергия от богатите, но и от бедните. Там са едновременно героите от „Париж, моят Париж...“ и BG емигрантите, всички обаче са достойни за уважение.
–Ако трябва да дефинирате понятието BG емиграция, какво е първото нещо, което изниква в съзнанието Ви?
Д.Р.: Хора с различни съдби, възможности, възгледи за живота, обединени от една любов – любовта към двете им родини.
Емигрант за мен е и човекът, който физически е в своята родина, но с въображението си е далеч, далеч от нея. Тогава е много по-страшно, защото който не е от някъде, той е от никъде.
–Трудно ли Ви беше да изберете чии истории да разкажете на страниците на „BG емигрант в Париж“? Много ли бяха българите, с които се срещнахте във френската столица?
Д.Р.: Срещнах се с много хора, преживях техните радости и скърби, видях тъгата в очите им, но и нестихващия им порив към летене. Събирах историите им с години, за да подбера най-интересните от тях и да ги споделя с читателите на новата ми книга „BG емигрант в Париж“.
–Мислите ли да продължите темата за Париж в следваща книга?
Д.Р.: Да, защото имам подкрепата на моите читатели, които ми дават сили да продължавам. Мога да разчитам и на моя издател – литературния критик Стойо Вартоломеев, който е взел присърце моя парижки проект.
Както виждате пътешествието продължава.
Защото Париж го заслужава, нали?
Д.Р.: Моите читатели, които споделиха с мен добрите си впечатления от „Париж, моят Париж...“, ми дадоха куража да продължа пътешествието си в града-мечта, но този път в оня, другия Париж, който също трябва да познаваме.
В България има много неща, които биват премълчавани. Проблемът с емиграцията е едно от тях. Тази книга е посветена на българите, които за добро или зло са напуснали родината си, но творбата е предназначена за всеки един от нас, а посланията, които носи, се отнасят до всички.
„BG емигрант в Париж“ говори за нещата, за които в България се мълчи.
–Защо решихте да покажете и другото лице на града, който толкова много обичате?
Д.Р.: Да обичаш според французите не означава да криеш, да пестиш критика. Тъкмо обратното – колкото повече показваш недостатъците, толкова по-добре. И тук непременно искам да кажа нещо. Парижаните, а и французите изобщо, не се страхуват от истината, както е у нас. Те винаги търсят и другата гледна точка. За тях зачитането на чуждото мнение е изключително важно. Те критикуват властта, а властта не се обижда. Управляващите дискутират с обикновените хора като равни с равни, колкото и парадоксално да звучи.
–А у нас така ли е?
Д.Р.: Затова и аз не се замислям дали бих обидил някого, като надничам в сенчестия Париж. Всъщност Париж затова е и толкова привлекателен – градът живее реален живот, той получава енергия от богатите, но и от бедните. Там са едновременно героите от „Париж, моят Париж...“ и BG емигрантите, всички обаче са достойни за уважение.
–Ако трябва да дефинирате понятието BG емиграция, какво е първото нещо, което изниква в съзнанието Ви?
Д.Р.: Хора с различни съдби, възможности, възгледи за живота, обединени от една любов – любовта към двете им родини.
Емигрант за мен е и човекът, който физически е в своята родина, но с въображението си е далеч, далеч от нея. Тогава е много по-страшно, защото който не е от някъде, той е от никъде.
–Трудно ли Ви беше да изберете чии истории да разкажете на страниците на „BG емигрант в Париж“? Много ли бяха българите, с които се срещнахте във френската столица?
Д.Р.: Срещнах се с много хора, преживях техните радости и скърби, видях тъгата в очите им, но и нестихващия им порив към летене. Събирах историите им с години, за да подбера най-интересните от тях и да ги споделя с читателите на новата ми книга „BG емигрант в Париж“.
–Мислите ли да продължите темата за Париж в следваща книга?
Д.Р.: Да, защото имам подкрепата на моите читатели, които ми дават сили да продължавам. Мога да разчитам и на моя издател – литературния критик Стойо Вартоломеев, който е взел присърце моя парижки проект.
Както виждате пътешествието продължава.
Защото Париж го заслужава, нали?
Автор на текстовете: Десислава Стаменова
